by Тук имаше много наредение чучела, мишени и всякакви други неща, върху които учениците можеха да пробват да научат кидота.
4 posters
Поляната
Урю Ишида- Admin
- Брой мнения : 62
Join date : 28.08.2009
Местожителство : gangsta paradise
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето дойде и се огледа за сенсея
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Рейдо се появи зад него и каза :
- Ето каква е душевната сила която съм усещал.. Добре виждам, че имаш зенпакто сега започни да медитираш за да научиш името му..
- Ето каква е душевната сила която съм усещал.. Добре виждам, че имаш зенпакто сега започни да медитираш за да научиш името му..
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Той се зачуди точно какво да прави,но като видя онзчи човек как е седнал да медитира си помисли,че и той трябва да направи това и седна до човека,като крастоса краката си и с двете си ръце хвана средният си пръст с палеца,като затвори очите си и започна да се концентрира.Но нещо не ставаше при него и си виждаше обикновенна тъмнина,сигорно не можеше да се концентрира,но момчето се зачуди дали това му представлява неговото съзнание или просто не може да се концентрира достатъчно за да открие,своето занпакто.Момчето не трябваше да се предава на толкова лесно упражнение за това продължи да се концентрира и опитвайки да влезне в съзнанието си,чрез медитацията си се озова в една гора,която имаше четири различни пътя,които водеха към различно нещо.Момчето беше се зарадвало,че беше успяло,но беше учудено,защото беше се едно наистина там и не можеше да се разконцентрира или да си отвори очите.Белокосото момче знаеше,че единствения му шанс да се измъкне от това място е да намери правилният път за това реши първо да продължи на право,защото си мислеше,че на там е пътя тъй,като не изглеждаше мрачно и беше горе доло приятно за това той продължи напред.След няколко минути път той се изправи пред някаква пещера,която имаше огромна врата и реши,че трябва да влезне вътре в нея за това продължи напред и се намери пред някакъв огромен тип,който приличаше на кентавър и изглеждаше доста страшно,но това не направи никакво впечатление на Ичимару,изведнъж кентавърът забеляза миниатюрното момче (сравнение с него) и го попита:
-Кой си ти?Как се усмеляваш да влизаш в мойте земи!?
-Аз съм Ичимару Шуухей и това не е твоя земя,а това е моето под съзнание,за това ти отговори,КОЙ СИ ТИ?
Кентавърът погледна учудено момчето въпреки,че беше неговото съзнание,кентавърът можеше да го убие,но това не му беше мисълта в главата,искаше да поговори с него,защото никой не се е усмелявал да говори така на него:
-Момче мога да ти причиня невиждана болка,но добре ще те удостоверя с честа да разбереш мойто име,името ми е.....
-Е кажи,че нямам цял ден за губене
-Бруталус,човекът кон и как усмеляваш да говориш така на мен великият Бруталус,побеждавал съм десет пъти по-голями от мен,ти няма да си нищо сравнение с тези,които съм побеждавал.
Момчето си надигна дясната вежда зачуди се,той за кой се има:
-Е какво,като си побеждавал по-голями от теб,колкото по-глями толкова по тежко падат.
Тогава Бруталус разбра,че това момче е дошло да потърси занпактото си му каза:
-Момче,ако бъда твое занпакто никога няма да се разберем,за това се разкарай ВЕДНАГА.
Момчето отговори без да се замисли:
-Няма дошъл съм да получа това,което искам,а това може би си ти.
-Добре тогава,отговори Бруталус сега ще видиш мойта истинска сила.Той образува едно копие в дясната му ръка,като го метна със всичка сила към момчето,момчето опита да се предпази,но не успя и вместо да умре се озова на онова място,което беше и си каза:
-Е явно този път е бил погрешен трябва да намеря някой друг.
Пое по някакъв мразовит път,който се намираше в най-студеното място на света,момчето започна да трака със зъби и откри някакъв леден прилеп и направо го попита:
-Ти трябва да си моето занпакто нали?Прилепа го погледна очудено,като извика:
-You Are Not Prepare,и се образува една Sound Wave и на момчето косата започна да се вее.
-Можеби не си ти,но не трябва да се предавам толкова лесно преди да съм успял да разбера.
Прилепът без да се замисля излетя във въздуха и каза:
-Ти не си достатъчно силен за да ме увладееш тъйче се разкарай веднага.Момчето беше малко очудено,че прилеп може да говори,но нищо не се знаеше под синйото небе.
-Няма ти си моето занпакто идвай с мене.
Прилепът от небето се засили с цялата си бързина,като блъсна момчето и момчето не усети болка,но пак се озова в началото на всичко.
-Е явно трябва да успе сега,все пак това е любимуто ми число 3
Момчето пое по някъкав адски топъл път по,който чуваше някакви плачове,това може би беше адът,момчето стигна до някаква пламтяща дупа,като влезна в нея и дори не се потеше и срещна някакъв огнен дракон,който изглеждаше така: https://2img.net/h/i228.photobucket.com/albums/ee74/dragonruler55/AwesomeDragon.jpg
Момчето чувстваше някак се едно е свързан с него и изведнъж драконат,като го погледна го попита:
-За какви грехове си тук момче
-Ами никакви просто търся своето занпакто и реших,че може да си ти усещам връзката между нас,отговори момчето
-Така ли,добре,но ще трябва да преминеш през моя тест
-Hai
Драконът разпери крила,като огънята стана още по-силен,виковете се чуваха на всякаде и драконът извика:
-Виждам не те е страх,но сега ще те изправя пред истинско предизвикателство,Дъхът на Дракона,това беше най-силната техника на дракона и,като я изстреля към момчето вместо,момчето да извика спри то беше ударено от нея и драконът беше станал някак си в него и драконът каза:
-Виждам точно такъв,който не го е страх от нищо търсех и се образува една огнена топка,като се образува едно занпакто пред момчето и той успя да си отвори очите вместо да отиде в началото и пред него беше неговото занпакто.
-И както дракона беше запечатан в занпактото му спомена в главата
-Моето име е Hyorinmaru.
-Кой си ти?Как се усмеляваш да влизаш в мойте земи!?
-Аз съм Ичимару Шуухей и това не е твоя земя,а това е моето под съзнание,за това ти отговори,КОЙ СИ ТИ?
Кентавърът погледна учудено момчето въпреки,че беше неговото съзнание,кентавърът можеше да го убие,но това не му беше мисълта в главата,искаше да поговори с него,защото никой не се е усмелявал да говори така на него:
-Момче мога да ти причиня невиждана болка,но добре ще те удостоверя с честа да разбереш мойто име,името ми е.....
-Е кажи,че нямам цял ден за губене
-Бруталус,човекът кон и как усмеляваш да говориш така на мен великият Бруталус,побеждавал съм десет пъти по-голями от мен,ти няма да си нищо сравнение с тези,които съм побеждавал.
Момчето си надигна дясната вежда зачуди се,той за кой се има:
-Е какво,като си побеждавал по-голями от теб,колкото по-глями толкова по тежко падат.
Тогава Бруталус разбра,че това момче е дошло да потърси занпактото си му каза:
-Момче,ако бъда твое занпакто никога няма да се разберем,за това се разкарай ВЕДНАГА.
Момчето отговори без да се замисли:
-Няма дошъл съм да получа това,което искам,а това може би си ти.
-Добре тогава,отговори Бруталус сега ще видиш мойта истинска сила.Той образува едно копие в дясната му ръка,като го метна със всичка сила към момчето,момчето опита да се предпази,но не успя и вместо да умре се озова на онова място,което беше и си каза:
-Е явно този път е бил погрешен трябва да намеря някой друг.
Пое по някакъв мразовит път,който се намираше в най-студеното място на света,момчето започна да трака със зъби и откри някакъв леден прилеп и направо го попита:
-Ти трябва да си моето занпакто нали?Прилепа го погледна очудено,като извика:
-You Are Not Prepare,и се образува една Sound Wave и на момчето косата започна да се вее.
-Можеби не си ти,но не трябва да се предавам толкова лесно преди да съм успял да разбера.
Прилепът без да се замисля излетя във въздуха и каза:
-Ти не си достатъчно силен за да ме увладееш тъйче се разкарай веднага.Момчето беше малко очудено,че прилеп може да говори,но нищо не се знаеше под синйото небе.
-Няма ти си моето занпакто идвай с мене.
Прилепът от небето се засили с цялата си бързина,като блъсна момчето и момчето не усети болка,но пак се озова в началото на всичко.
-Е явно трябва да успе сега,все пак това е любимуто ми число 3
Момчето пое по някъкав адски топъл път по,който чуваше някакви плачове,това може би беше адът,момчето стигна до някаква пламтяща дупа,като влезна в нея и дори не се потеше и срещна някакъв огнен дракон,който изглеждаше така: https://2img.net/h/i228.photobucket.com/albums/ee74/dragonruler55/AwesomeDragon.jpg
Момчето чувстваше някак се едно е свързан с него и изведнъж драконат,като го погледна го попита:
-За какви грехове си тук момче
-Ами никакви просто търся своето занпакто и реших,че може да си ти усещам връзката между нас,отговори момчето
-Така ли,добре,но ще трябва да преминеш през моя тест
-Hai
Драконът разпери крила,като огънята стана още по-силен,виковете се чуваха на всякаде и драконът извика:
-Виждам не те е страх,но сега ще те изправя пред истинско предизвикателство,Дъхът на Дракона,това беше най-силната техника на дракона и,като я изстреля към момчето вместо,момчето да извика спри то беше ударено от нея и драконът беше станал някак си в него и драконът каза:
-Виждам точно такъв,който не го е страх от нищо търсех и се образува една огнена топка,като се образува едно занпакто пред момчето и той успя да си отвори очите вместо да отиде в началото и пред него беше неговото занпакто.
-И както дракона беше запечатан в занпактото му спомена в главата
-Моето име е Hyorinmaru.
Последната промяна е направена от Ичимару Шуухей на Съб Авг 29, 2009 5:57 am; мнението е било променяно общо 1 път
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Момчето успя да научи Шикай и способността му...
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
(Това представляваше шикая му)и момчето в ръцете си държеше ето тези мечове:
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той каза :
- Добре изглежда, но дали може да прави нещо ?
Като се усмихна и извади мечовете си :
- Време е да ми покажеш силата си момче !!
- Добре изглежда, но дали може да прави нещо ?
Като се усмихна и извади мечовете си :
- Време е да ми покажеш силата си момче !!
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето концентрира реяцуто си във мечовете,като усещаше силата му как нараства и извика:
-Излез от огнените недра на ада:Hyorinmaru
И от двата меча изстреля по един огнен дракон към сенсея.
-Излез от огнените недра на ада:Hyorinmaru
И от двата меча изстреля по един огнен дракон към сенсея.
Гиконе Какаши- Брой мнения : 3
Join date : 29.08.2009
Едно момче което го мързеше да гледа се довлече до поляната хД . Той седна под сянката на едно дърво, и зазяпа останалите като се прозря..
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той каза :
- Добър си..
След това си изпъна дланта напред :
- Бакудоу #81 Данку
И бариерата пред него го защити..
След това той погледна към другото момче :
- МЕдитирай като него и научи името на Зенпактото си..
- Добър си..
След това си изпъна дланта напред :
- Бакудоу #81 Данку
И бариерата пред него го защити..
След това той погледна към другото момче :
- МЕдитирай като него и научи името на Зенпактото си..
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
-Сенсей сега какво да науча за да мога да усвоя банкай
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той се усмихна и каза :
- Яре яре... Май имаш големи мечти а ?
Като погледна нагоре и след няколко секунди каза :
- Бакудоу 1 Сай/Хадоу 4 Бякурай/Шунпо + Две избрани от теб Кидо
- Яре яре... Май имаш големи мечти а ?
Като погледна нагоре и след няколко секунди каза :
- Бакудоу 1 Сай/Хадоу 4 Бякурай/Шунпо + Две избрани от теб Кидо
Последната промяна е направена от Reido на Съб Авг 29, 2009 6:02 am; мнението е било променяно общо 1 път
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
-Добре първо ще започна с Бякурай
Момчето се зарадва от това,че ще си учи първата магия,но след толко много-радване си каза:-Време е да се залавям за работа,все пак трябва да се радвам ако съм научил техниката,а не на нещо,което още не съм и усвоил.Въпреки,че си каза това момчето от вътре той подскачаше от радост,но разбра,че трябва да е сериозен и да си концентрира реяцуто.Той застана прав срещу мишената и започна да събира реяцуто си достатъчно мощно,че да може,като го изтреля да разбие мишената.Той продължаваше да събира реяцуто си,защото усещаше,че все още реяцуто му не е достатъчно за да му излезе дори една искрица от пръста,докато събираше реяцуто си той си представяше само хубави работи за да не се разсейва от негативните си мисли и да стане някой гаф с тренировката.Той започна да усеща как реяцуто се събира в една точка и как минава през ръцете му и краката му,чувството не беше много-приятно,но не беше и неприятно,но заради това чувство беше малко сложна да събере реяцу все пак момчето беше начинаещ и нещо,което го усещаше нямаше как да не му обърне внимание,но той се опитваше да не мисли и да продължава да събира реяцу.След това си помисли,че като мисли за светкавици това ще му помогне,но едвали бе така,но той не го знаеше и започна да си представя,че в момента има буря и светкавиците са огромни и,като чели могат да му помогнат,дори и да не беше така момчето забрави за чувството,което усещаше в всяка точка от тялото си и след,като усети,че реяцуто се е събрало на едно място в средата точно между гърдите му,започна да го концентрира в дясната си ръка,защото знаеше,че няма още от началото да може да си концентрира реяцуто в показалеца и започна да концентрира реяцуто в дясната си ръка,като започна някъкво гъделичкане по мястото,където минаваше реяцуто му,той се усмихна,но не защото го гъделичкаше,а защото се сети,че каквато и да е цената той трябва да се справи на всяка цена въпреки,че това не беше много хубава новина той се радваше,че най-накрая е започнал да тренира,както трябва и докато размишляваше това вече беше концентрирал реяцуто си в дясната си ръка и започна да се напъва да я концентрира в десният си показалец беше малко трудно и този път вместо някъкво гъделичкане или странно усещане той усещаше болка в показалеца си,но не се предаваше по едно време му капна капка под от челото и той почти беше концентрирал цялото си реяцу в показалеца отвори си очите погледна към мишената прицели се и извика:Hodou#4 Byakurai.
Момчето се зарадва от това,че ще си учи първата магия,но след толко много-радване си каза:-Време е да се залавям за работа,все пак трябва да се радвам ако съм научил техниката,а не на нещо,което още не съм и усвоил.Въпреки,че си каза това момчето от вътре той подскачаше от радост,но разбра,че трябва да е сериозен и да си концентрира реяцуто.Той застана прав срещу мишената и започна да събира реяцуто си достатъчно мощно,че да може,като го изтреля да разбие мишената.Той продължаваше да събира реяцуто си,защото усещаше,че все още реяцуто му не е достатъчно за да му излезе дори една искрица от пръста,докато събираше реяцуто си той си представяше само хубави работи за да не се разсейва от негативните си мисли и да стане някой гаф с тренировката.Той започна да усеща как реяцуто се събира в една точка и как минава през ръцете му и краката му,чувството не беше много-приятно,но не беше и неприятно,но заради това чувство беше малко сложна да събере реяцу все пак момчето беше начинаещ и нещо,което го усещаше нямаше как да не му обърне внимание,но той се опитваше да не мисли и да продължава да събира реяцу.След това си помисли,че като мисли за светкавици това ще му помогне,но едвали бе така,но той не го знаеше и започна да си представя,че в момента има буря и светкавиците са огромни и,като чели могат да му помогнат,дори и да не беше така момчето забрави за чувството,което усещаше в всяка точка от тялото си и след,като усети,че реяцуто се е събрало на едно място в средата точно между гърдите му,започна да го концентрира в дясната си ръка,защото знаеше,че няма още от началото да може да си концентрира реяцуто в показалеца и започна да концентрира реяцуто в дясната си ръка,като започна някъкво гъделичкане по мястото,където минаваше реяцуто му,той се усмихна,но не защото го гъделичкаше,а защото се сети,че каквато и да е цената той трябва да се справи на всяка цена въпреки,че това не беше много хубава новина той се радваше,че най-накрая е започнал да тренира,както трябва и докато размишляваше това вече беше концентрирал реяцуто си в дясната си ръка и започна да се напъва да я концентрира в десният си показалец беше малко трудно и този път вместо някъкво гъделичкане или странно усещане той усещаше болка в показалеца си,но не се предаваше по едно време му капна капка под от челото и той почти беше концентрирал цялото си реяцу в показалеца отвори си очите погледна към мишената прицели се и извика:Hodou#4 Byakurai.
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той успя да научи Бякурай, като дори вече можеше да го прави без да казва заклинанието :
- Добре Добре.. Продължавай..
- Добре Добре.. Продължавай..
Гиконе Какаши- Брой мнения : 3
Join date : 29.08.2009
Белокосият го погледна като каза :
-Колко проблемно..!След което каза :
-Е добре де... хД.Той извади своето Занпак'ту, като го издърпа от калъфът на гърбът си, и го изкара пред лицето си.Момчето го огледа доста старателно като си каза на ум :
-"Ще трябва да медитирам със него..Хах...След което, Какаши затвори очи като във едната ръка държеше Занпак'ту-то си, а със другата беше направил странна поза, като бе седнал на земята и затворил очите си.Гиконе леко се разтрепери, след което той осети тресене и се събуди на някаква странна поляна.На нея валеше дъжд, като имаше нещо странно, което седеше точно във центърът на поляната.Какаши си каза : - Може би това точно търся!Той отиде до него, като го погледна и му каза : - Стани мое Занпак'то! - Прозвуча леко заповедно към странното нещо което седеше там.То се обърна като го погледа и каза : - Ти май нещо не си разбрал! Ти си слаб! Защо си слаб?, може би защото си малък и безполезен!(То изглеждаше така http://boneislandbooks.files.wordpress.com/2009/05/14851red-dragon.jpg ).Тогава Какаши го погледна злобно като каза : - Веднага ме заведи при мойто Занпак'то! Драконът който беше пред него просто кимна като добави : - Ти си решаваш...сега се срещни със шефа! и той замахна като пред лицето на момчето се появи едни дракон който беше ОГРОМЕН! (http://koti.mbnet.fi/villes/nethack/dragon-picture-039.jpg),Той изръмжа силно като погледна момчето, а Какаши му каза, на драконът да си каже името..Не след дълго той го научи като искаше да го запази във тайна,докато не го изрече във ученето на своят Шикай.
-Колко проблемно..!След което каза :
-Е добре де... хД.Той извади своето Занпак'ту, като го издърпа от калъфът на гърбът си, и го изкара пред лицето си.Момчето го огледа доста старателно като си каза на ум :
-"Ще трябва да медитирам със него..Хах...След което, Какаши затвори очи като във едната ръка държеше Занпак'ту-то си, а със другата беше направил странна поза, като бе седнал на земята и затворил очите си.Гиконе леко се разтрепери, след което той осети тресене и се събуди на някаква странна поляна.На нея валеше дъжд, като имаше нещо странно, което седеше точно във центърът на поляната.Какаши си каза : - Може би това точно търся!Той отиде до него, като го погледна и му каза : - Стани мое Занпак'то! - Прозвуча леко заповедно към странното нещо което седеше там.То се обърна като го погледа и каза : - Ти май нещо не си разбрал! Ти си слаб! Защо си слаб?, може би защото си малък и безполезен!(То изглеждаше така http://boneislandbooks.files.wordpress.com/2009/05/14851red-dragon.jpg ).Тогава Какаши го погледна злобно като каза : - Веднага ме заведи при мойто Занпак'то! Драконът който беше пред него просто кимна като добави : - Ти си решаваш...сега се срещни със шефа! и той замахна като пред лицето на момчето се появи едни дракон който беше ОГРОМЕН! (http://koti.mbnet.fi/villes/nethack/dragon-picture-039.jpg),Той изръмжа силно като погледна момчето, а Какаши му каза, на драконът да си каже името..Не след дълго той го научи като искаше да го запази във тайна,докато не го изрече във ученето на своят Шикай.
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той беше на половината от учението, но все още не можеше да чуе името на Зенпактото си..
След няколко минути той каза :
- Вие продължавайте с ученето.. Аз имам малко дипломатична работа..
И изчезна.
След няколко минути той каза :
- Вие продължавайте с ученето.. Аз имам малко дипломатична работа..
И изчезна.
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето се зарадва от това,че ще си учи първата магия,но след толко много-радване си каза:-Време е да се залавям за работа,все пак трябва да се радвам ако съм научил техниката,а не на нещо,което още не съм и усвоил.Въпреки,че си каза това момчето от вътре той подскачаше от радост,но разбра,че трябва да е сериозен и да си концентрира реяцуто.Той застана прав срещу мишената и започна да събира реяцуто си достатъчно мощно,че да може,като го изтреля да разбие мишената.Той продължаваше да събира реяцуто си,защото усещаше,че все още реяцуто му не е достатъчно за да му излезе дори една искрица от пръста,докато събираше реяцуто си той си представяше само хубави работи за да не се разсейва от негативните си мисли и да стане някой гаф с тренировката.Той започна да усеща как реяцуто се събира в една точка и как минава през ръцете му и краката му,чувството не беше много-приятно,но не беше и неприятно,но заради това чувство беше малко сложна да събере реяцу все пак момчето беше начинаещ и нещо,което го усещаше нямаше как да не му обърне внимание,но той се опитваше да не мисли и да продължава да събира реяцу.След това си помисли,че като мисли за светкавици това ще му помогне,но едвали бе така,но той не го знаеше и започна да си представя,че в момента има буря и светкавиците са огромни и,като чели могат да му помогнат,дори и да не беше така момчето забрави за чувството,което усещаше в всяка точка от тялото си и след,като усети,че реяцуто се е събрало на едно място в средата точно между гърдите му,започна да го концентрира в дясната си ръка,защото знаеше,че няма още от началото да може да си концентрира реяцуто в показалеца и започна да концентрира реяцуто в дясната си ръка,като започна някъкво гъделичкане по мястото,където минаваше реяцуто му,той се усмихна,но не защото го гъделичкаше,а защото се сети,че каквато и да е цената той трябва да се справи на всяка цена въпреки,че това не беше много хубава новина той се радваше,че най-накрая е започнал да тренира,както трябва и докато размишляваше това вече беше концентрирал реяцуто си в дясната си ръка и започна да се напъва да я концентрира в десният си показалец беше малко трудно и този път вместо някъкво гъделичкане или странно усещане той усещаше болка в показалеца си,но не се предаваше по едно време му капна капка под от челото и той почти беше концентрирал цялото си реяцу в показалеца отвори си очите погледна към мишената прицели се и извика:Hodou#1 Sho
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той отново успя без заклинанието..
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето вече разбра,че е бил някакъв гений,защото до сега успя да направи 2 техники,които все пак не бяха много-трудно,но той успя да ги направи без заклинание,което му вдигаше самучувствието и нямаше да спира с тренировките щеше да продължи ако трябва цяла седмица двадесет и четири часа да тренира без почивка,но щеше да успее и да стане капитан.Капитан на трети отряд,защо на трети ли,защото три му беше любимуто число и ако трябваше щеше да се изправи срещу капитана на трети отряд само и само за да стане негов капитан.Но момчето реши,че стига толкова е размишлявал за бъдещето,а трябваше да стъпи в настоящето,като трябваше да се справи с предизвикателството си.Момчето започна да концентрира реяцу в краката си и вече беше добър в това начинание,защото до сега направи две техники при,които трябваше да се концентрира реяцу.Но сега беше по-различно,защото това реяцу трябваше да го изпрати във краката си.Той започна и му беше много-трудно и също така се появи странното чувство,но в краката и почна да го гъделичка и той спря да се концентрира.Защото мразеше да го е гъдел и трябваше да превъзмогне това и да почне на ново.Момчето пак започна да събира реяцу във краката си,като се концентрира да се телепортира/премести на пет метра пред него и така да усвои шунпо.И след достатъчно събиране на реяцу и концентрация той реши,че е готов и изпусна цялото реяцу,като тръгна напред надявайки се да се телепортира.
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Момчето беше успяло и чустваше силите в себе си, но беше време да почине малко..
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето си тръгна за да си почине.
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Сенсея се върна..
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Момчето дойде,като се огледа за сенсея си.
Reido- Admin
- Брой мнения : 40
Join date : 28.08.2009
Той каза :
- Е продължавай.. Знаеш какво да правиш !!
- Е продължавай.. Знаеш какво да правиш !!
Ичимару Шуухей- Брой мнения : 31
Join date : 29.08.2009
Той си мислеше какво да тренира за да стане по-силен и да има възможноста да влезне в някой отбор и реши да научи Хадоу#61 Рикужуокоро,едвали щеше да успее да го дигне на последното му ниво,но колкото да заслепи за момент някой халоу след това да може да се измъкне и да предупреди другите щеше да му е достатъчно и след сички размисли по пътя си той най-накрая дойде на стрелбището. Момчето игнорира всички присъстващи. Ичимару бързо и възторжено отиде до едно дърво.. Все пак мисълта да победи някой Капитан му даваше стимул, за да тренира колкото може по осърдно и за да не му се налага отново да изпада в лоши ситуации. Вече дори си бе намислил кой техники да научи и само някой противник да се появеше, веднага щеше да го изнуди да му ги покаже. Той щеше да стане многократно по - силен и щеше да накаже човекът дръзнал да се мери с него. Точно сега момчето усещаше прилив на енергия макар,че малко главата го болеше от тренировките до преди малко.Ако трябваше щеше да тренира цял ден, но щеше да стане по-силен . Като стана дума за трениране момчето усети, че стой безделно толкова време, че слънцето вече беше много по напред в пътя си, отколкото бе преди да се потопи в спомените си. Момчето започна да събира реяцуто вътре във себе си,като забрави за всички наоколо започна да го изпраща към показалеца си,като гледаше да е равномерно,но за разлика от пътите докато го тренираше този път не усещаше никъква болка или някъкво странно чувство.След,като събра достатъчно реяцу в показалеца си се прицели към едно дърво,като целта му беше да го пробие,а не само да направи една дупка в него посочи го и извика:-Хадоу#61 Рикужуокоро,но все още не беше събрал достатъчно реяцу за да изстреля шестранния затвор.Момчето започна да удря дървото от яд,защото не беше успял от първият път,а той не искаше да се преуморява с тренировките,но май щеше да се наложи за да постигне успех и някой ден да стане капитан,можеби.След тези няколко удара на дървото,момчето се разпали и си съблече връхната дреха,защото вече му беше много-жега,а слънцето го напичаше толкова силно,че можеше да получи слънчев удар.Но точно в момента Ичимару не се интересуваше от това.Момчето си завърза тениската на кръста концентрира се върху едно дърво,като неотлепваше поглед от него и започна да събира реяцу в пръста си,но този път пак не усещаше болка,но му беше трудно,защото жегата беше ужасна и не можеше да се концентрира напълно.На момчето концентрацията изведнъж се развали и го заболя глава от това,че слънцето го напичаше,а той продължаваше да тренира.За това той реши малко да си почине за да не припадне тук на средата на тренировачното поле.Той полегна под едно дърво и затвори очи,като си представяше мачът реванш с наставникът му.И странното,че неговите представи се едно се пренесе там и започна да се бие с наставник и използва някъкав Шикай и след,като го използва момчето отвори очи и се оказа,че е бил заспал някъде за двайсетина минути,но се замисли преди да започна с тренировките:-Можеби това занпакто иска да го намеря?Трябва да го потърся,но първо трябва да завърша обучението си с отличен.След малко размисли момчето се изправи и потърси някъде сянка,след пет минути търсене намери едно огромно дърво,което правеше голяма сянка и едвали имаше шанс да го бутне с рикужуокоро и затова той реши да тренира тук,но изведнъж задуха вятър и стана още по приятно и момчето може би беше уцелило точния момент за тренировка.Момчето започна да събира реяцу в показалеца си,като в същото време започна да го концентрира много-добре и беше готов да го изтреля,но искаше много-повече мощ отколкото до сега,но се сети,че имаше такива моменти с тренировката на бякурая и за това продължи още пет минути да събира реяцуто си посочи огромното дърво и извика:Бакудоу#61 Рикужуокоро,като се надяваше да успее този път
Similar topics
» Поляната
|
|
|