by -Ъф корс, бе!-прозя се Райгецу и вика:
-И ся ко?
-И ся ко?
5 posters
Скривалището на Вайзардите!
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
-Вече си на нивото на Лейтенант време е за шунпо...Каза той като показа на ученикът си Шунпо и чакаше той да го пробва хД.
ПП 20 реда.
ПП 20 реда.
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Сега следваше най интересната но и най трудната част.Райгецу огледа хубаво чучелата, надяваше се че има такива които се въртят или движат.Когато ги огледа хубаво си набеляза едно и веднага зае позиция на няколко метра от него.Вдиша дълбоко въздух след което го издиша и притвори бавно очи, като се отпусна.Сега трябваше да се концентрира, естествено нямаше да му е лесно от всичкият този шум който беше създаван от околните шинигамита и птичките.Момчето се напрегна малко, вече в главата му нямаше никакът звук но пък беше пълна с излишни мисли.Райгецу отново се поотпусна, за да се концентрира по-добре.В момента премахваше всяка мисъл която беше в главата му.Докато накрая не останеше само една, в която беше образът на чучелото и това как около него се появява една червена светлина или поне така пишеше в скрола.След доста време концентрация, момчето усети че беше готово с това.Затова сега трябваше да премине към по лесната част, поне за него беше лесна.Отвори мигновено очи и погледът му се заби в чучелото.Повдигна леко дясната си ръка, като я държеше пред погледа си.След което направи същото и с показалеца си и го насочи към своята "мисшена".Когато беше готов, започна бавно да придърпва реатсу към дясната си ръка.Знаеше, че няма да му е твърде лесно да събере всичкото реатсу от първият опит но трябваше да се надява.След време беше готов, затова прехвърли отново бавно всичкото насъбрано реатсу в изправеният показалец.Без да губи време Райгецу тръгна да изрича думите но изведнъж всичкото насъбрано реатсу се разконцентрира и отново трябваше да повтори всичко дори и концентрация си която беше развалена и отново имаше хиляди мисли и шумове в главата му.Райгецу се поизнерви малко, но нямаше да се предава.Щом успя да прочете две мега скучни книги, значи трябваше да успее и с това.Отново затвори очи, като последното което бе видял беше чучелото.Отново започна с концентрацията и бавно по бавно да премахва шумът в главата му който не го оставяше да се концентрира.След доста старание, беше готов и сега сякаш не чуваше нищо освен собствените си дразнещи мисли.Сега трябваше да се погрижи и за тях, затова без да отваря очи продължи напред.Премахваше мисъл след мисъл, но винаги след всяка идваше и друга.Това беше толкова проблемно за момчето, че вече се беше изнервил доста.Но набързо се отпусна и въздиша дълбоко а след минута вече в главата му цареше тишина и празнина.Отново отвори очите си рязко и пред погледа му се появи чучелото, странното беше че този път беше във формата на Холоу.Райгецу знаеше, че това е неговата фантазия.Затова продължи напред, като навдигна леко дясната си ръка пред погледа.След това насочи и показалеца си към мишената и започна бавно но славно да придъпва реатсу в ръката си.Процеса му отнемаше доста време но все пак трябваше всичко да е точно и да не сбърка нещо.След като видя малкият си напредък, без да казва нищо Райгецу реши да продължи напред.Беше изхабил доста рерьоко, затова реши да не прави повече грешки и да прави по един опит.Всъщност не трябваше да се претеснява за рерьокото си защотот имаше доста сникърси които да изяде.Без да размишлява повече, притвори очи и започна да се концентрира.Първо премахваше всичкият шум които влизаше през едното ухо и излизаше през другото.Обаче все пак го дразнеше и трябваше да го махне.След доста мъчения, момчето вече не чуваше нищо освен собствените си дразнещи мисли.Трябваше да се погрижи и за тях, нямаше да ги остави да му попречат.Без да отваря очи продължи напред с концентрацията.Мислите му бяха толкова много, че беше почти невъзможно да ги премахне една по една.Тогава трябваше да изпозлва другата си идея.А тя беше да мисли пак, но за нещо друго.В момента в умът му се въртеше само една мисъл и тя беше, как чучелото което беше като негова мишена се обгражда от червена светлина.Това значеше, че е успял и може да премине нататък.Отвори леко очи, като гледаше да не разваля концентрацията си и отново да загуби толкова много рерьоко за глупости.Въздиша дълбоко и си повдигна дясната ръка отново пред погледа си.След което направи същото и с показалеца само, че го насочи хубаво към чучелото.Знаеше, че и с този опит нямаше да завърши успешно техниката, но пък трябваше да има напредък на всяка цена.Щом беше научил две хадоу магии на второ ниво значи трябваше да успее и тази, макар че тази искаше повече контрол над реатсу-то както и повече рерьоко.Рай знаеше, че скоро или късно ще я научи затова нямаше намерение да се предава точно сега.Райгецу разбра, че се беше отклонил малко от целта си затова продължи напред, като премахна всичко и концентрацията му отново беше добра.Първо започна да придърпва бавно но славно частички рерьоко към изправената си ръка.В момента беше напълно концентриран и нищо друго не го интересуваше.Както и не зачиташе шинигамитата около него, които можеха да го разсеят.Скоро вече беше събрал нужното рерьоко в ръката си, затова прехвърли малко в показалеца си и вече май беше напълно готов с всичко...
Последната промяна е направена от Мурамаса Райгецу на Съб Авг 29, 2009 7:00 am; мнението е било променяно общо 1 път
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Браво МНОГО СЪМ доволен сега трябва да се концентрираш за да разбереш специалната атака на меча си!
ПП 20 реда!
ПП 20 реда!
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Веднага си спомни каква беше целта му.Трябваше да завърже ръцете на противника зад гърба му, използвайки само кидо..Белокоското не го биваше много, много в практиката, но и това трябваше да се промени..Райгецу затвори очи и бавно започна да се концентрира..Този път той искаше да опита нещо ново.Щеше да се опита едновременно да се концентрирва и да събира рерьоку.Знаеше, че това щеше да е нелека за него задача, но това не го спираше да опита.И така, в следващият момент Райгецу вече бе затворил очи и се опитваше да концентрира рерьоку-то си към ръцете..Бавно го придвижваше нагоре, като се стараеше и да мисли само в/у това, което прави, за по-голям ефект..Ума му както обикновено бе като тенджера под налягане и му беше трудно да се фокусира.Въпреки това белокосия не се отказваше и продължаваше бавно да концентрира рерьоку-то си.Малко по малко вече мислите започваха да напускат главата на Райгецу, което говореше, че се справя горе-долу за момента с двете си начинания, а все повече рерьоку отиваше към ръцете му..Духна лек вятър, който рошна косите на младежа, а тревата се плъзна по краката му..Чак сега момчето забеляза , колко е студена тревата от сутрешната роса.Студена, но приятна..Обстановката навън бе разкошна за разходка, но в момента момчето си бе задало за цел да научи кидо-то.Мина време.Ръцете на Райгецу паднаха свободно надолу.Макар неуспеха, той знаеше, че не трябва да се предава..“С достатъчно труд, всичко ще се получи..“ започна малко по малко да се нахъсва белокосия и да се абстрахира от лошия му опит.Хлапето загуби концентрация, от новите мисли, които буквално нахлуха в ума му без да чукат.Мурамаса затвори очи за момент и пое дълбоко въздух.Снабди мозъка си с кислород и започна да размишлява.“Целта ми е да закарам ръцете му зад гърба..зад гърба..“ говореше съвсем тихо момчето, така че само той да си го чува.Събуди машинката в главата си.Шинигамито въобще не обичаше да се унася в мисли и разсъждения, но понякога просто бе нужно да спре и да направи анализ на обстановката..“Вече се издъних един път..Но пък това ми беше първия опит, едва ли щях да науча кидо-то от първия път.Сега най-добре да се концентрирам и да забравя стария неуспех, като го залича с нов успех.“ и след поредните мисли Райгецу отново започна да събира рерьоку, като паралелно с това дишаше дълбоко.Това някак му помагаше да се успокои и да заработи в синхрон с тялото си.Бавно Мурамаса отново се освобождаваше от всички дразнещи мисли и звуци, които можеха да го разсеят в най-неточния момент.Вятъра стихна, а жегата отново взе надмощие над ситуацията..Обедното слънце жарко печеше над главата на момчето и въпреки, че беше на сянка, под дървото той пак усещаше колко горещ е днешния ден.Но не след дълго успя да се откъсне изцяло от външния свят и да се потопи във вътрешното си аз.Вече по-бързо извличаше рерьоку, имаше опит все пак.Все по-бързо ставаха нещата при момчето, което го нахъсваше допълнитено и му даваше причина да продължава да опитва.Мурамаса нямаше намерение и без това да се отказва, но имаш ли стимул работата става по-лека и приятна, времето минава по-бързо, а и успехите идват по-бързо.Веднага след като събра стабилно количество рерьоку в пръста си, той го насочи към чучелото и започна да мрънка заклинанието тихо.Все още не бе готов с магията и трябваше да напрегне всички сили за да я научи бързо и безпроблемно.Все още бе концентриран и не му се налагаше да повтаря скучната и дълга операция от преди.Момчето реши да си даде момент почивка.Разтегна се набързо, изпука си пръстите, а кокалите из цялото му тяло изпукаха също, в резултат на разпъването..Момчето се чувстваше вече по-добре и беше готово да довърши техниката.“Ох, трябва да се концентрирам по-добре..Губя контрол /когато теб те няма xD/ над кидо-то прекалено лесно..“ и въпреки, че Райгецу си мислеше, че е наред с концентрацията..Ето, че след кратката почивка, която определено му бе нужна, веднага разбра къде е проблема.Райгецу седна на земята..Мускулите на краката му също имаха нужда от леко разпускане, все пак.Белокосият чуваше само собственото си дишане..Ушите му бяха сякаш заглъхнали и бяха изолирали всичко, което би попречило на момчето..Райгецу си скъса стръкче трева и започна да го гали..Като така хем се успокояваше, хем се концентрираше..Рерьоку-то му остана в покой, започна по-бавно да се движи, а младежът се успокои.Явно бе готов най-накрая за следващия си опит..Той тайно се надяваше да е последен, но бе почти убеден, че няма да е така.Райгецу пое отново дълбоко въздух, изпълни дробовете си и бе готов за нов опит.Той започна бавно да насъбира рерьоку в ръката си, докато бе напълно концентриран над това и не мислеше за нищо друго.Почна да става нещо странно..Момчето усети Занпактото му да се надига и го активира, викайки:
-Sakebimasu no tengoku, Masayoshi!-Не след дълго усети как духа му иска да му каже нещо..Райгецу го слушаше и изведнъж кимна.Той насъбра реяцу, насочвайки меча си напред и каза тихо и спокойно:
-Hane no Raito!-като се надяваше меча му да се е разпилял на парченца..
-Sakebimasu no tengoku, Masayoshi!-Не след дълго усети как духа му иска да му каже нещо..Райгецу го слушаше и изведнъж кимна.Той насъбра реяцу, насочвайки меча си напред и каза тихо и спокойно:
-Hane no Raito!-като се надяваше меча му да се е разпилял на парченца..
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Капи си пееш https://www.youtube.com/watch?v=pcQ4Ip0zTPY&feature=channel и каза на падуана си :
-Много добре сега използвай сичко което имаш за Банкай!
Пп 50 реда
-Много добре сега използвай сичко което имаш за Банкай!
Пп 50 реда
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
След като изпита, на който Райгецу трябваше да стане член на девети отряд, но се провали, вече беше отминал, момчето разбра къде му е била грешката – не се бе тренирал достатъчно добре, че да може да победи опонентите си, особено Фума, който се оказа много по-корав отколкото му се струваше в началото. Накрая обаче двамата се бяха озовали на едно и също място, така че битката завършваше наравно. Но Райгецу... той бе толкова близо - само да не бе изтеглял късата клеча, че да се падне срещу момиче. И се пак, след боя с Химе имаше двама победители - Рай се бе представил на ниво и беше пределно доволен от себе си, нищо че отиваше в четвърта дивизия. Изуру Кира също бе минал от тук, а сега – той бе водач на трета дивизия, нещо доста престижно. Като за начало, момчето бе дошло тук за нещо конкретно, за нещо повече от разведряване на обстановката на тренировъчното поле. Първата стъпка към по-добрите умения бе Рейки Сейчуу, а в него шинигамито бе твърде начинаещ, за да направи каквото и да било повече от няколко по-силни удара. Райгецу помнеше къде са металните стълбове, така че директно се запъти натам и си набеляза един – напълно произволен, малко по-висок и недокосван от острие. Помисли си, че е нов, а пък и бе логично да ги сменят от време на време, така че вдигна рамене и се приготви, изваждайки занпакутото си от канията. В сравнение с предишната тръба, тази изглеждаше някак си по-солидна, по-здрава, така че да може да се види със сигурност дали има напредък или не в уменията на академиста. Момчето се насили да направи някакъв опит за усмивка, мислейки си, че сега ще се докаже, ала не успя – само се напъна и нищо не се получи. Райгецу въздъхна; все още не се бе примирил с начина, по който загуби изпита и не успя да се мушне в девети отряд, ала нямаше и какво да направи – просто измрънка някаква глупост под носа си и започна да се концентрира, изпъвайки дясната си ръка напред с меча насочен към металния кол. Учейки Рейки в академията, Райгецу не бе използвал нищо специално – само чиста концентрация, малко късмет и огромна доза желание, така че и сега щеше да приложи същото. При предишната си тренировка обаче момчето се забави много, така че сега не биваше да се повтаря същото нещо – просто не биваше, за да може после да иде и да си почине хубаво, да се наспи и да премисли всичко наново. Първата стъпка към подобрението беше събирането на духовни частици в ръка, която стискаше дръжката на меча и щеше да послужи за проводник на енергията към острието, точно както преди. Това се използваше толкова много, че до болка познатата процедура просто трябваше да бъде изпълнена – младежът започна да препраща свето рерьоку от тази ръка към катаната, имаше малко по-различна стратегия този път. Момчето бе свикнало да използва точно тази ръка за опитите си, така че нямаше да има затруднения – всичко беше толкова лесно, че просто нямаше на къде повече – само нормалното количество, до момента на изтръпване трябваше да се запрати към ръката. За да подобри нивото си на владеене на техниката, Райгецу знаеше, че трябва да се концентрира повече, да превъзмогне неудобствата и да налее двойно количество рерьоку в катаната, но нямаше намерение да бъде от тази ръка. Деснячката щеше да му потрябва за смия опит, така че тя трябваше да е силна и максимално здрава; да не поддаде и да изпусне меча по средата на пътя му към металния кол. Сега щеше да може да направи само един опит – вероятно изтръпването щеше да се превърне в нещо повече веднага след като количеството се увеличи; най-вероятно щеше да има болка и то не лека. По всеизвестно правило, разсейването бе най-големия враг, така че Райгецу не биваше да позволява да се случи нещо подобно сега. За този “подвиг”, да съсече стълба здраво, Рай се нуждаеше от много сила, така че събираше максимално количество от останалите части на тялото си – ръката бе използвал едва за 10% от общото количество и в процеса на обработка щеше да добави още не повече от 5%. Само секунди бяха нужни да се акумулира количеството душевна сила, която отиде в рамото на Райгецу и от там щеше да се насочи надолу, примесена с частичките от останалите крайници. Целта му бе да ги обедини, както преди, така че щеше да може да получи една компресирана сложна структура, а не просто хаотично набутани рейши. Момчето имаше сериозен проблем – не бе свикнал да оперира с толкова много рерьоку, така че вероятно щеше да има малки затруднения, които да го попрецакат, но бе твърдо решен да се опита да направи опита си като хората, а да не се изложи – бе чувал за едно шинигами, Хлоранг, който бе спечелил изпита и отишъл в четвърти отряд, значи или искаше медицина да учи, или просто имаше някаква добра идея. Той бе отличника на предния курс, известен с доброто си ниво на владеене на меча и вероятно имаше много добро Рейки – точно към това се стремеше сега Райгецу – Хло бе осми офицер в четвърта дивизия и бе заслужил това в честен бой, значи бе силен. Академистът също искаше да стане толкова добър, само че не толкова популярен – известността...не му се нравеше. Сега обаче концентрацията бе по-важна – дясната ръка бе готова, последва лявата, която само щеше да подкрепя, давайки максимално рерьоку, колкото може повече. Обграден от акдемисти, които може би го зяпаха малко повече, Райгецу се бе опитал да се абстрахира и да се отдели от обстановката; не му се искаше да се прецака, заради някое силно викащо хлапе, което не се съобразява с никого. Точно такъв бе и самия Рай преди ден, но сега всичко беше някак си по-различно. Сутринта се бе събудил с една мисъл, набила се в кухата му тиква много здраво, пуснала корени и може би щеше да седи там завинаги. Той вече бе член на четвърта дивизия; не бе в академията, но не бе и при Шуухей. Макар тази мисъл малко да го подразни, желанието му се увеличаваше и той придобиваше все по-добра и по-добра концентрация от преди. Постепенно и другата ръка беше готова със своята роля, но веднага щом се махнаха нормалните количества, всичко стана доста по-трудно, отколкото се очакваше да бъде. Самото затруднение не беше в извличането на рейшите или нещо такова; не, по-скоро изтръпването, характерно за леката липса се превърна в лека болка, която обаче нарастваше малко по малко. Със сигурност щеше да е и по-трудно нататък, но за това Рай бе сложил краката си в готовност за атака и тялото си приведено напред – ако нямаше сили, поне щеше да е достатъчно близо за удар. Но пък щом трябваше да използва само двойно количество, Райгецу просто щеше да се измори и само лявата ръка да го боли – от краката се искаше значително по-малко, за да се запълни изискването за техниката, около 20%. Капацитетът от 10% скоро бе застигнат, вземайки се предвид всичкото рерьоку от лявата ръка, което взе и малко от единия крак. Сега вече трудната част щеше да започне – допълване на катаната с още толкова рерьоку, колкото е използвано до сега. Леко намръщената физиономия на Райгецу може би се струваше странна на всички – все пак той никога не изглеждаше така, но сега...сега просто изпитваше болка и нямаше как да я игнорира напълно.
Последната промяна е направена от Мурамаса Райгецу на Съб Авг 29, 2009 7:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Момчето видя, че не е напълно готово с тренировката, но пък му оставаше малко.Райгецу се мръдна малко и пое дълбоко въздух..Той отново релийзна Занпактото си и меча му се оголеми значително..Райгецу затвори очи и започна да събира реяцу.."Трябва да го направя..За да убивам!За да съм по-силен..Ще го направя!" отвори очите си зеленоокия, а реяцуто му около него излизаше бурно, а това даже смущаваше Капи..Мурамаса се почувства готов и не чака повече, изпусна цялото си реяцу наведнъжи и извика:
-Бан..КАЙ!Шинсуй Масайоши!-а втори меч се появи в другата му ръка, а момчето се чувстваше много по-бързо от преди..
-Бан..КАЙ!Шинсуй Масайоши!-а втори меч се появи в другата му ръка, а момчето се чувстваше много по-бързо от преди..
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Капи отиде и го целуна по челото като каза:
-БРАВО Ве!
-БРАВО Ве!
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
-Аа, мани са вее!-изрева Райгецу и падна по гръб рофл.
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Капи го изправи и каза:
-Време е за финалната стъпка!Като си сложи ръката пред лицето му и извика:
-Хачи ела да направиш бариера поемам го!Каза той Като Хачи направи каквото направи на Ичиго за да стане Холоу а Капи каза:
-Време е ХАЙДЕ Бе свИНЯ!
-Време е за финалната стъпка!Като си сложи ръката пред лицето му и извика:
-Хачи ела да направиш бариера поемам го!Каза той Като Хачи направи каквото направи на Ичиго за да стане Холоу а Капи каза:
-Време е ХАЙДЕ Бе свИНЯ!
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Маската на Райгецу се появи, а той малко по малко взе да става Холоу..Холоуът завзе умът на Райгецу и съществото с невероятна скорост се стрелна към противника си, като ходеше на зиг-заг и замахна с лапа към него..В последния момент Капи видя, че всъщност замаха не е за удар..В дланта му стоеше почти заредено Серо и щеше да помете Капи, ако не избегне.
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
-Посяволите ХЕЛЛ СТРАЙК!Каза той като преди опонента му да го е стигнал грамадна вълна Рейатсу тръгна към него.
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
А Серото се неутрализира със хелл..онова там xD.Разнесе се пушек, а холоу Райгецу се стрелна в страни..След това изчезна от лицето на Капи и се появи зад гърба му, замахвайки към врата му със все сили.Райгецу само се биеше със Холоуът във вътрешния си свят и не знаеше кво прави холоуът със Капи..
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Капи едвам успя да се наведе а холол то скъса малка част от качулката му като Капи го погледна и каза:
-Бакудо 61!И поради дистанцията им Холоу ът бе фанат в затввор хД.
-Бакудо 61!И поради дистанцията им Холоу ът бе фанат в затввор хД.
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
Райгецу бе хванат в затвора и изръмжа, а огромно реяцу се отдели от него..Земята до него се нацепи, а затвора се натроши (във филъра с Вайзардите показаха как стария капитан на 9 отряд чупи Бакудо-то само със сила).Холоуът се възползва от краткото разстояние и замахна супер бързо към главата на Капи.В главата на Райгецу пък, холоуът налагаше момчето и го разхвърляше наляво и надясно..Бесният Райгецу видя, че холоуът в него е по-кръвожаден и от него..Затова се отдаде на инстинктите си.Това бе битка 1х1.Райгецу се изправи и стисна здраво Масайоши.В следващия момент бе до холоуът и с вертикален удар разкървави гърдите му..Холоуът изрева и нападна, но Райгецу блокира и отскочи назад.Повече инфо в следващия пост.
Cappie- Admin
- Брой мнения : 34
Join date : 28.08.2009
Капи бързо превърна крайника си в щит който блокира здамаха на опонента но Капи бе пратен право в бариерата като каза:
-Ако сичко продължава така ще трябва.Каза той като тихичко си каза нещо.
-Ако сичко продължава така ще трябва.Каза той като тихичко си каза нещо.
Мурамаса Райгецу- Брой мнения : 27
Join date : 28.08.2009
А докато Капи фърчеше към бариерата, едно Серо го гонеше. xD
|
|
|