Поляната

През тази обширна поляна минаваше една малка рекичка. Тук Урю Ишида чакаше младите куиншита, за да ги обучава

Мока дойде на полянката в човешка форма и почна си къса цветенца от нея :Д

Урю веднага разпозна, че това реятсу не е на обикновен човек.
-Хей, коя си ти?-попита той и погледна момичето

-Акашия Мока - усмихва се мило а кръста седи върху гърдите й ^^

Урю сформира лък от реятсу, продължавайки да гледа Мока

-добре да се изясним аз съм Еспада и все пак не съм дошла тук за лошо а просто да си бера цветя =.=

"Нали не очаква да й повярвам." Помисли си Урю но знаеше, че няма шанс и за това предпочете да не се бие сега с нея.

Става и слага едно цвете в косата му
-не ми вярваш нали а дали ще ми повярваш че това не е истинската ми форма

-Разбира се, сега ти подтискаш и умело скриваш огромното си реятсу...Въпреки това не успя да ме заблудиш...Както и да е...-каза Урю и лъкът в ръката му изчезна

-не съм дошла тук с зло всъщност мразя войната затова нося този кръст за да не нараня никой дори без да искам

Това накара Ишида също да погледна малкото кръстче, което държеше в ръката си и от което беше образувал лъка си.
-разбирам...-каза Урю и погледна на долу.-Предполагам този кръст подтиска злото реятсу в теб...

-да и така може да се каже по време на битка кръста пада и аз немога да се контролирам затова не обичам да се бия

-Предполагам скоро шинигамитата ще се усетят, че еспада е извън лас ночес...Между другото Айзен знае ли, че си тук?-попита Улю. По това си пролича, че момчето е на ясно с нещата в уеко мундо...

-не никой незнае

-Тогава ще си навлечеш големи неприятности, ако останеш тук...Между другото, кой номер еспада си. Това умело прикриване на душевната енергия ми подсказва, че си доста силна-каза Урю, гледайки Мока право в очите

-3 но това по скоро ме кара да се презирам още повече

-Колко време можеш да удържиш злото вътре в себе си...-попита Урю

-ако до 1 минута не сложа кръста след падането му губя напълно разсъдъка си докато не убия противника

-Айзен знае ли, че кръста подтиска холоуът в теб?-попита Урю.

-ти си първия който разбира

-Това означава ли, че си аранкар от скоро?-попита Урю, свеждайки поглед към кръста, висящ от врата на момичето.

-не просто не излизам много пред хората а когато предстой среща се бия с някой обикновен Холоу за да може кръста да падне

-Ам...Когато си човек имаш ли някакви специални способности?-попита Урю

-не

Урю реши повече да не притеснява момичето с такива въпроси, за това смени темата:
-Как си?-попита той , но въпроса прозвуча адски глупаво, особенно след минутата мълчание.