Поляната

-не много добре и не е нужно да сменяш темата не ме притесняваш ^^ дори ми е хубаво да си говоря с някой след толкова време самота

-Ам...Предположих,че може би не ти се говори за това. Предполагам живота на холоу е труден...Ъм...-Урю се чудеше какво да каже, за да не навлезе в болна за Мока тема. Беше сигурен, че тя наистина може да се контролира, докато е в човешкото си тяло. Не беше останала дори капка съмнение в това...

-свиква се но не се свиква да си различен от останалите ^^

-Може би нямаш правото да ми отговаряш на този въпрос но...Еспадите когато искате ли можете да идвате в град Каракура-попита Урю, защото беше на ясно с отварянето на портали ( гарганта ) между двата свята.

-да но повечето въобще не се занимават да идват ако нямат мисия . Е може би аз съм единствената идваща просто за да се забавлява ^^

-Амм...Семейството ти...-Започна Урю..-те...живи ли са?

-всъщност не беше ми останал само татко но когато пътувахме се блъснахме сега той вероятно е в Обществото

-Предполагам живота ти преди е бил доста труден...Не че сега не е...-Каза Урю и сведе глава-Мойто детство също не е от най-цветните

-всъщност това разпятие-гледа кръста- умрях с него и вероятно заради това има такова действие над мен

Урю не каза нищо, а само се загледа в реката, течаща право през средата на поляната

-а ти защо винаги стойш тук колкото пъти да мина ти все си тук ^^

-Аз съм куинши и съм тук защото...Трябва...Ъм...Аз чакам владите куиншита, които трябва да дойдат тук, за да ги обучавам...-Каза Урю и показа кръста, който държеше в ръката си-От това образуваме нашите лъкове...

-ясно а може ли да покажеш един лък никога до сега не съм виждала ^^

-Разбира се-каза Урю и изпъна ръката си на пред. Синджирчето, на което висеше кръста се залюля и след секунди се превърна в лък, направен от перфектно обработено реятсу.
Ишида изпъна "въжето" и образува една дълга стрела, изстрелвайки я напред. Тя прелетя на повече от 20 метра и изчезна от погледна им, защото се скри зад хълма. След това младото куинши погледна Мока.
-Не е нищо особено...

-напротив прекрасно е ^^

Урю се усмихна и изстреля още една стреля, която се въртеше около остта си и беше доста красива.
-Радвам се, че ти хареса ^_^

Усмихва се мило
-обичам да съм мила незнам защо а би трябвало да не обичам

-Защо да не трябва да си мила. Все пак като си в човешка форма имаш сърце...Предполагам...А и можеш да бъдеш всякаква, стига да го поискаш-Усмихна се Урю

-де нещата да стояха така ...

Урю се почеса по главата, без да казва нищо

Мока също млъкна и отново започна да си събира цветя

-В уеко мундо има ли някаква растителност, освен онези кристалени дървета?-попита Урю

-не

Урю въздъхна.
-Предполагам трудно се живее там...В уеко мундо...Но поне можеш да идваш тук - природата е прекрасна...

-да така е либсва ми това да съм човек